Потенциална енергия

Потенциалната енергия е съхранената (запазената) енергия, която чака да бъде използвана. Тя е като енергията, която се съхранява в батерията, стиснатата пружина или ластика. Нарича се потенциална, защото има потенциала (възможността) да се превърне в друг вид енергия, например:

• ако към батерията свържем електрическа крушка, то крушката ще светне – скритата и съхранена в батерията енергия се превръща в светлинна енергия;
• ако опънем ластик, той се разтяга, а след като го пуснем се връща в първоначалното си състояние – енергията съхранена в ластика се превръща в елестична енергия, когато го разтягаме;
• ако стиснем силно в пръсти една пружина и след това я пуснем, тя ще се разпъне. Ако пък разпънем пружина и след това я пуснем – ще се върне в първоначалното си положение. Така скритата енергия е пружината се трабсформира в кинетична енергия.

Всичко около нас има потенциална енергия – дори сградите, дърветата, храната, водата, хората…

За да живее човек и да може да се движи трябва да има енергия, а енергията идва от храната. Представи си човек, който е седнал или стои неподвижно. Той има потенциална енергия, която само чака момента да бъде използвана и когато той реши да стане, да се почеше, да се разходи, затича, подскача…. тази потенциална енергия се превръща в енергия на движението, наречена кинетична енергия.

Когато хвърлиш силно топка нагоре, тя има потенциална енергия, която е най-силна когато топката е най-високо. В момента, в който топката започне да пада потенциалната й енергия се превръща в кинетична енергия.

Когато запалиш дърво в камината, то започва да годи и да отделя топлина. Потенциаланата енергия, която е била в парчето дърво се е превърната в топлинна енергия.

Енергията никога не се губи, а непрекъснато се променя от една форма в друга.

Потенциалната енергия, както и всички останали форми на енергията се измерва в Джаули (J).

Най-често срещаната потенциална енергия е гравитационната потенциална енергия. Тя зависи от масата на обекта и височината, на която се намира спрямо земната повърхност и гравитационното ускорение на земята (g=9,8 m/sec2). Записва се с формулата:

E = m*g*h

където:
m – масата на обекта (kg)
h – височината, на която се намира спрямо земната повърхност (m)

Т.е. колкото е по-тежко едно тяло, и колкото по-високо спрямо земната повърхност се намира, толкова по-голяма енергия притежава.